5400 СЕВЛИЕВО

ул.“Гладстон” №22

e-mail: sou_sevlievo@abv.bg

Директор: тел./факс 0675/33303

Канцелария: тел./факс 0675/33306

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛЕТОПИС

Началото
Севлиевската гимназия по време на войните (1912 - 1918 г.)
Стабилизация и нови политически сътресения (1919 -1944 г.)
Tоталитарен период (1944 - 1989г.)
Преход към демокрация

---

НАЧАЛОТО

По време на тежките години и векове на робството българската грамотност, просвета и книжовност просъществуват и се развиват благодарение на възраждането на нашия народ, стремящ се към новобългарско образование и просвета, пропит от идеята за национално обособяване и заемане на достойно място в Европа.

Оживяването на икономиката, дейното включване на населението в производството и търговията със стоки, сравнително подобрените обществени условия и нарасналото народностно самосъзнание налагат необходимостта от придобиване на по-цялостна грамотност, от светско образование. Пръв в Севлиево осъзнава това видният първенец и богат търговец Хаджи Стоян Николов (1797-1851 г.) Като разбира важната роля на училището за възраждането на народа ни и по примера на габровския радетел за народно просвещение Васил Априлов, х. Стоян решава да основе гражданско училище в родния си град. Строежът започва В 1842г. и завършва 1844г.
Началото е поставено.

Освободителната руско-турска Война от 1877-78г. и възстановяването на българската държава дават силен тласък на цялостното обществено-икономическо и политическо развитие на народ и държава. Необходимостта от по-висока степен на образование трябва да бъде задоволена с откриването на гимназиален курс в Севлиево, тъй като след завършването на трети клас севлиевските деца трябва да продължат образованието си в Априловската гимназия, а това не всички родители могат да си го позволят. Затова още през 1881 г. е издействано откриването на IV-ти гимназиален клас, а от 1 септември 1886 г. по колективната молба на родителите и със съдействието на училищното настоятелство общината открива V клас.

През 1895 г. по настояване и застъпничеството на Петко Бобев (1862-1913г.), тогавашен председател на Севлиевската окръжна постоянна комисия и със средства на същата комисия, започва строителството на гимназията в местността „Коджа кър”, тогава в края на града. Солидната двуетажна сграда е строена по план на инж. Христо Андреев, а предприемач е Сава Хр. Генев. На 1 септември 1897 г. тържествено е осветено и открито „Севлиевското окръжно петокласно мъжко на Н. В. княз Кирил Преславски училище”.

 

---

СЕВЛИЕВСКАТА ГИМНАЗИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ (1912 - 1918 Г.)

През 1912 г. поради наплива на ученици се чувства нужда от откриване на горни гимназиални класове и доразвиване на класното училище до пълна гимназия. Севлиевските граждани, в лицето на училищни настоятели и общински съветници, с активното съдействие на народния представител Петър Пешев с молби, обещания и настояване пред Министерството на просвещението, извоюват правото да се открият следните по-горни класове:

1. С предписание на Министерството под № 15194 от 16 август 1912 г. се откриват шести и седми клас.

2. През учебната 1913-1914г. с писмо №5944 от 3 август 1913г. Министерството на просвещението съобщава на директора, че се открива осми клас.

От 1 януари 1914 г. се отделя Севлиевската мъжка прогимназия вече със свой директор Хар. Ломлиев, а само на гимназията директор е П. Димитров, (телеграма №17724 от 28. VIII. 1914 г.)

„Севлиевската общинска мъжка гимназия” се превръща в „Севлиевско държавно мъжко педагогическо училище”, като четвърти гимназиален клас става първи педагогически курс.

От 1 септември 1916 г. Министерството на просвещението разрешава да се открие паралелка за седми девически реален клас при педагогическото мъжко училище, а през учебната 1917-1918 г. по подобен начин се открива и осми реален девически клас. Заслугата е на министъра на народното просвещение - севлиевеца П. Пешев.

Войните, които България води от 1912 г. до 1918 г. разтърсват дълбоко българското общество и българската душевност. Разочарованието от рухването на националните идеали е най-силно сред интелигенцията. Социалистическите идеи влизат в класните стаи заедно с учителите социалисти: Сава Мутафов и съпругата му Нина Мутафова (внучка на х. Стоян, неуморима общественичка, създателка на женското движение в града, образцова училищна настоятелка, учителка по френски език и история, изявена публицистка), Андрея Конов, Георги Пенчев. За фронтовете по време на Първата световна война заминават 100 севлиевски гимназисти. Учебните занятия са прекъснати.

 

---

СТАБИЛИЗАЦИЯ И НОВИ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪТРЕСЕНИЯ (1919 -1944 Г.)

Благодарение на живителните сокове на националната духовна традиция, на връзките с останалия европейски свят и устойчивостта на интелигенцията кризисните явления, съпътстващи следвоенното развитие на държавата са преодолени сравнително бързо.

През юли 1921 г. е приет нов „Закон за народното просвещение”, изхождащ от необходимостта „да се върви по план и по метод тъй, както вървят всички западноевропейски училища.”

През 1924 г. реалното и педагогическото училище се сливат и макар че в отчетите на Министерството на просвещени¬ето то се води непълна реална гимназия, педагогическите седми и осми класове продължават до 1932 г.

Училището става пълна реална смесена гимназия. Това обаче трае кратко - след 19-то майския преврат през 1934 г. гимназиите в по-малките градове се закриват и на тяхно място се откриват средни реални училища. Това изменение не отминава и Севлиевската гимназия, която е закрита със заповед № 2603 от 5 септември 1934 г. като остава непълна реална гимназия с четвърти и пети класове. Сведения за близо едногодишната борба на севлиевската общественост намираме в бр. 28 от 31.08.1935 г. на в-к „Развитие”.

Бурните военни години оставят трайни следи както сред учениците, така и сред учителите. Дотогава властите често имат „разправии” с тях. През 1923 г. е разкрита случайно ученическа Младежка Комунистическа организация със секретар Елена Драголова.

След дълги разследвания В Севлиево и Търново, с протокол № 8 от 12 февруари 1934 г., са изключени 11 ученика, а други 11 са подсъдими в съдебния процес срещу 93-та антифашисти от нашия край през 1934 г.

Но истинският шок идва през лятото на 1943 г., когато става големия провал на ремсовата организация в училището. В поверително писмо до МНП от 11 юли 1943 г. директорът на гимназията съобщава, че от всичко 1324, от които 998 са от селата, 800 са ремсисти. Историята на ремсовата училищна организация от този период записва имената на: Владо Илиев, Цвятко Ганев, Христо Разпопов, Васил Димитров, Христо Гатев, Стефан Ангелов, Никола Ганчев и др. По Закона за защита на държавата са уволнени учителите - Методи Соколов, Райна Сиракова, Симеон Хесапчиев и Кую Куев.

В България две гимназии са наричани преди 9 септември 1944 г. „червени”. Първата е Севлиевската, а втората гимназията в гр. Чирпан. „Червената гимназия” получава това название заради червената следа от кръвта на своите 28 ученици, загинали заради червените идеи, които изповядват. Първи я наричат с това име полицейските агенти, които не успяват да разтурят ремсовата организация в училището.

 

---

ТОТАЛИТАРЕН ПЕРИОД (1944 - 1989г.)

На 9 септември 1944 г. идва на власт правителство на Отечествения фронт. За директор на училището е назначен Димитър Мареков, а през декември 1944 г. се обособяват две училища: мъжка и девическа гимназия. На 18 май 1945 г. в тържествена обстановка те получават имената на двамата загинали в антифашистката борба секретари на училищната ремсова организация Цвятко Ганев от с. Петко Славейково и Владо Илиев от с. Яворец.

На 1 септември 1954 г. се извършва реорганизация: създадени са Първа смесена гимназия „Цвятко Ганев” и Втора смесена гимназия „Владо Илиев”. През 1958 г. на базата на втора гимназия се открива Селскостопанския техникум „Владо Илиев”.

Заедно с Вечерната гимназия в училищната сграда вече учат четири учебни заведения, а това се отразява неблагоприятно на учебния процес и на възпитателната работа. Затова през 1959 г. двете гимназии са слети в една - Политехническа гимназия „Цвятко Ганев” с директор Ганка Петрова (1956-1974 г.) и заместник директор Ангел Ангелов.

От началото на м. октомври 1974г. за директор е назначен Петър Джуров (1974 - 1982), а за заместник директор - Крум Колев. Училището преминава към кабинетна система на обучение като форма за по-ефективно обучение.

Учебна 1982/1983година - в училището е назначен нов директор – Теофан Генов.

 

---

ПРЕХОД КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ

     УЧЕБНА 1990/1991ГОДИНА

Учебната година започва без директор, тъй като Теофан Генов преминава на друга работа от 1. IX. 1990 г. На 12.1Х.1990 г. Окръжният инспекторат гр. Габрово свиква общо събрание на всички членове на колектива и се провежда избор за нов директор на училището. Изборът е таен като на членовете на колектива е дадена възможност да посочат представител от колектива или лице извън него. За директор е избран Александър Александров, преподавател по български език и литература. За негови заместници са назначени Росица Гетова и Донка Тошева.

Според правилника за общообразователните училища (ДВ бр. 5/18.01.1991 г.) и Закона за Народната просвета от 1.10.1991 г., публикуван В ДВ бр. 86/18.10.1991 г., училището се преобразува в Средно общообразователно училище „Цвятко Ганев” - Севлиево, от 1.09.1991 г.

     УЧЕБНА 1991/1992ГОДИНА

С писмо на кмета на гр. Севлиево е поставена задачата на учителския колектив, да излезе с предложение за ново име на училището, тъй като името на Цвятко Ганев е свързано с политическите борби в България. След продължителна работа по това общинско решение, ръководени от възпитателни, патриотични и образователни принципи, се оформят няколко предложения, свързани с имената на известни българи: Васил Левски, Паисий Хилендарски, проф. Любомир Андрейчин, хан Аспарух и Пеньо Пенев, които са обсъдени на учителски съвет.

На сесия на ОбС гр. Севлиево е взето решение училището да носи светлото име на ВАСИЛ ЛЕВСКИ - Апостол на българската свобода, (протокол № 2 от 28.04.1992 г. и Решение № 100 на Общински съвет - Севлиево). Тържеството по приемане на новото име се провежда на 30 април 1992 г.

Върни се в началната страница